Не е лесно човек да се откаже от критиката и роптанието. Не можеш да заставиш човека да не си каже думата за нещо.

Веднъж отидох на гости у едни познати. Котката им беше вън. Щом влязох аз, и тя влезе с мене. Веднага тя се спря сред стаята, застана мирно; вдигна глава нагоре, като че се моли, и започна да мяучи. Мисля си: Защо ли мяучи? После разбрах, че горе имало окачена риба. Каквото друго да беше окачено, тя нямаше толкова да мяучи, но за рибата не престана да мяучи, докато не ѝ дадоха едно парче. Като погледна към рибата, котката иска да каже: „Обичам рибата, за да се науча от нея на мълчание“. Всяко животно и растение са символ на нещо. Още първите християни си служили с рибата като символ на мълчание. Понеже тогавашните християни виждали лошото в света и често го критикували, за да избегнат критиката, употребявали в писмата си, вместо думата „мълчание“, образа на рибата. Не е лесно човек да се откаже от критиката и роптанието. Не можеш да заставиш човека да не си каже думата за нещо. Един селянин от шопските села поканил кумеца си на обяд. Яли, пили и накрая кръстникът казал на кумеца си: „Кумчо, можеш да си поиграеш, но ако се въздържаш да не викаш „иху-ху“, ще ти подаря една крава с теленцето“. Кумецът играл, скачал, въздържал се да не извика, но най-после казал: „Кръстник, не мога повече да се въздържам. Ритам ти и кравата, и телето и викам „иху-ху“!“ Това не е право. – „Не е важно какво ще постигна. Важно е, че си казах думата.“ В турско време един българин от варненските села отишъл във Варна да си купи чехли. Ходил от магазин на магазин, но не могъл да си намери по мярка. Най-после влязъл в един магазин, където се продавали много чехли, но и тук не могъл да си намери по мярка. Крайно ядосан, турчинът му казал: „Сен калъпсъз!“ Това значи: „Ти си човек без калъп“. Българинът се обидил, но премълчал. Тръгнал за селото си и когато се качил на един баир, на края на града, той се обърнал назад и извикал: „Сен калъпсъз!“ Като се прекатури колата, тогава човек вижда грешката си. Като ученици, вие трябва да дойдете до мълчанието на рибите, но разумно мълчание. Не говоря за невежеството на рибите. Ще кажете, че рибата е глупава, затова живее във водата. Не, рибата живее във водата, за да научи закона на чистотата и да се справи с плавателния мехур, да слиза на големи дълбочини и да излиза на повърхността на водата. Изкуство е да се справяте с всички условия на живота, както рибата се справя и с дълбоките, и с плитките води.

Отворени за доброто,
УС - София, 8.5.1938г.