Желанието на мнозина е да бъдат обичани, но така, че само да взимат, без да дават. Всеки иска да бъде обичан, но да не взимат нещо от него. Така постъпват някои момци. Един момък откъсне едно бяло карамфилче и го занесе на своята възлюбена, срещу което иска сърцето й. После ще отиде при втора, трета мома, да им занесе по едно карамфилче и да вземе сърцето им. Така той иска да им каже, че карамфилчето струва много, затова иска сърцето им. Това не е истина. Момата взима карамфилчето, дава срещу него сърцето си и след това започва да се оплаква. Младата мома е оня, който се влюбва в Господа и Му дава сърцето си за едно карамфилче. Който дава сърцето си на човека, всякога остава недоволен и казва: Откраднаха сърцето ми! Сега ще кажете, че говоря все за младите. Според мене, всички сте млади. Старите казват: Какво правят младите! — Каквото правят младите, това правят и старите. И младите, и старите са дошли за любов. Разберете ме. Аз не критикувам нещата, но ги разглеждам по същество. Казваш за някого: Обичам тоя човек. — Защо го обичаш? Какви са твоите вътрешни подбуди? Даваш му едно карамфилче, срещу което взимаш сърцето му. Ти храниш една кокошка по няколко пъти на ден, докато я угоиш, заколиш и изядеш. Това любов ли е? Ако изядеш кокошката и, като се ожениш, тя се роди като твое дете, изяждането й има смисъл. Ако я изядеш и не й дадеш живот, изяждането й не се оправдава. Между тебе и кокошката трябва да стане приравняване. Това изисква любовта. Двама души се обичат, когато единият може да слезе до уровена на другия, а другият може да се качи до уровена на първия. Ако това не може да стане, единият е господар, а другият слуга. Христос дойде на земята да постави всички хора на един уровен, да ги направи Синове Божии. Докато хората не се приравнят, не могат да бъдат братя. Това значи, всеки да зачита правата на другия, както зачита своите. Любовта подразбира вътрешно зачитане на всички свещени права на душата.