Като се радваш, ще споделяш радостта си със своя ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието си само за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Постъпваш ли обратно – да задържаш радостта си за себе си, а да споделяш страданието и скръбта си с ближния си, и в двата случая губиш.

За да се възпитава, човек трябва да черпи знания отвсякъде. В каквато среда и да влезете, вие ще научите нещо. Ако влезете между бедни, страдащи, ще научите едно нещо; ако влезете между здрави и весели, ще научите друго нещо; ако влезете между музиканти, учени, философи, и от тях ще придобиете нещо. Човек се учи и от радостите, и от страданията. Страданието е метод за пречистване на човешкото сърце. Както водата в Природата се пречиства чрез прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човешкото сърце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото сърцето се чисти и чрез радостта, и чрез страданието. Като се радваш, ще споделяш радостта си със своя ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието си само за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Постъпваш ли обратно – да задържаш радостта си за себе си, а да споделяш страданието и скръбта си с ближния си, и в двата случая губиш. Който не разбира този закон, търси начин да стовари страданието си на гърба на другите. Това не е право. Страданието си ще даваш на Бога, а радостта си – на своя ближен. Затова е казано в Писанието: „Възложи товара си на Господа.“ Само Бог е в състояние да оцени страданието на човека и да му даде заслуженото. Да споделяш скръбта си с Бога, а радостта си с хората, това подразбира да се възпитаваш по нов начин.

Самовъзпитание,
СБ, РБ, НБ - София, 2.8.1942г.