За да разбереш, какво е знанието ти и каква – любовта, ти трябва да минеш през изпитания. Сърцето се изпитва чрез страдания, а умът – чрез противоречия.

За да се ползвате от знанието, което ви се преподава, вие трябва да приложите ума и сърцето си. Преди това, трябва да знаете, какво е предназначението на човешкия ум и сърце. Аз нямам предвид само материалното сърце и ум. Материята, материалното е реалност, но относителна. Единствената реалност в света е живият ум и живото сърце. Под „сърце“ разбирам живота, а под „ум“ – светлината. Следователно, не е сърце онова, в което животът не действа; не е ум онзи, в който светлината не действа. Като изхождаш от живота и светлината, ти искаш да бъдеш знатен, да те обичат и ценят хората. Това е Божествено желание. Обаче, за да те обичат и ценят, ти трябва да дадеш път на Божественото начало в себе си. Две начала има в човека: Божествено и човешко, т. е. вечно и преходно. Докато си в човешкото начало, ти мислиш, че много знаеш. Един ден сам ще видиш, че твоето знание не почива на здрава основа. Мислиш, че обичаш хората, но твоята любов не е в сила да подобри живота ти. Каква любов е тази? – Човешка. За да разбереш, какво е знанието ти и каква – любовта, ти трябва да минеш през изпитания. Сърцето се изпитва чрез страдания, а умът – чрез противоречия. Любовта се справя със страданията, а знанието и светлината с противоречията.

Сърцето и умът,
УС - София, 17.10.1937г.