Като изучава природата, човек се натъква на два порядъка: човешки и Божествен. В човешкия порядък има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядък на вечни промени. В този порядък нещата постоянно се рушат и съграждат. Божественият порядък, обаче, е порядък на вечна хармония и единство. Там няма резки промени. Дойде ли до този порядък, човек правилно се развива. Там процесите се извършват, както в природата. Там работи Висша разумност. Посадите ли семето в земята, то покълва, расте, цъфти и плод дава. Тези процеси се извършват правилно, без никакви спънки и противодействия, вследствие на което всичко е красиво и хармонично. Следователно, когато работите на човека не вървят добре, той живее в човешкия порядък. Вървят ли работите му добре, той живее в Божествения порядък, в света на Вечната хармония и красота. Като съзнава това, човек трябва да воюва за възстановяване на Божествения порядък в света. Щом е дошъл на земята, човек все трябва да воюва с някого. – С кого ще воюва? – Със злото. За да воюва със злото, човек трябва да разбира естеството му, да знае, как да се бори с него. Едно от свойствата на злото е това, че като се допре човек до него, губи част от живота си, както топлото тяло губи част от топлината си, като се допре до някое студено тяло. Следователно, както студеното тяло взима от топлото, без да дава нещо от себе си, така и злото всякога взима, без да дава. И личният живот на човека се отличава със същото свойство: взима, но не дава. Наистина, човек, който живее изключително за своята личност, казва: Аз да взема, че каквото ще да става. Дойде ли до този живот човек трябва да работи върху себе си да подчини личността си на Божественото. Не я ли подчини злото ще се вмъкне в него и ще го разруши.