Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини.

Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, интелигентна, от добро семейство. Като я видях, казах й, че не приемам, зает съм, да дойде друг ден. Погледнах я: на лицето й беше описано голямо отчаяние и скръб. Тя ми каза: Бог ме изпраща тук. Моля ви се, приемете ме. – Щом Бог ви изпраща, ще ви приема. С какво мога да ви бъда полезен? Тя започна да ми разправя: Бях млада, неопитна и рано се ожених. Роди ни се едно момиче. След това мъжът ми започна да гледа към чуждите жени, докато един ден се увлече в една мома. Много време търпях, най-после реших да го напусна. Разведохме се. Това се отрази много зле на дъщеря ми. Тя обичаше баща си, беше тясно свързана с него. Външно много приличаше на него. Често се срещаха и се разговаряха. Обаче, той се ожени втори път. Втората му жена беше ревнива, не позволяваше на мъжа ми да се среща с дъщеря си. Като не можа да издържи това положение, дъщеря ми се самоуби. Изглежда, че невъзможността й да се среща с бащата още повече й се отрази. Какво ще ми кажете сега? Как да понеса голямата скръб? Казах й: Вие направихте две грешки. Първата грешка е, че се оженихте толкова млада. Втората грешка е, че се разведохте. Вие не можахте да понесете по-малкото зло, но дойде по-голямото. Сега не ви остава нищо друго, освен да се примирите. Има нещо утешително за вас, което не знаете. То е следното: Дъщеря ви стана жертва на вашите недоразумения, за да се повдигнете. Тя ще помага и на двамата. – Късно е вече. Сега и бащата съжалява. Аз ходя на гроба да плача, но срещам и него там. И той ходи на гроба, плаче, нищо не може да го утеши. Казвам: В отношенията на хората има тънки работи, които хвърлят отпечатък на живота им. Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи злини. Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини.

Свят на промени / Религиозни хора,
УС - София, 12.9.1937г.