Когато мисълта на човека се насочи в прав път, все ще се роди някаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той трябва да й даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.

Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсела. Вързали ръцете и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато излезе присъдата му. Стражарят, който надзиравал апашите и престъпниците, влязъл в стаята на този апаш, с запалена свещ в ръка, да му остави хляб и вода. В бързината си, обаче, той забравил свещта. Като се видял сам, апашът започнал да мисли, как да се освободи. Изведнъж му дошла мисълта, да дигне краката си на свещта и да прегори въжето, с което били завързани. Както намислил, така направил. После поставил и ръцете си до пламъка на свещта. Щом освободил ръцете и краката си от въжетата, той започнал да мисли, как да избяга. На земята, вместо легло, имало един здрав чаршаф. Разкъсал чаршафа на тесни парчета, които завързал едно за друго и направил едно въже, с което се спуснал от прозореца. Ще кажете: Имал ли е право това апаш да постъпва така? Аз взимам този пример като символ, от който можете да извадите следното заключение: когато дяволът върже ръцете и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свещта си, бъдете умни да използувате запалената свещ да прегорите превръзките си и да излезете вън, на свобода. Свободата на човека стои над всичко. Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Когато истината дойде в човека, той се освобождава. Естествен е стремежът на човека към свобода. Тъй щото, отнемат ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Ако си ограничен, имаш право да се освободиш. Ако срещнеш някой ограничен човек, помогни му да се освободи. Видиш ли, че някой е вързан за дърво, отрежи въжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли някой, че животът няма смисъл, насърдчи го, докажи му по някакъв начин, че има смисъл да се живее. Оплаква ли ти се някой, че е неспособен, че не е даровит, намери най-малката дарба в него и му я посочи, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. – Ама не съм учил. – Вземи четка и почни. Когато мисълта на човека се насочи в прав път, все ще се роди някаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той трябва да й даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.

Който има уши, нека слуша,
СБ, РБ - 7-те езера, 3.8.1938г.