За доброто или за злото думата на Бога не прави на две. Слушайте Господа!

Като ти каже Господ да не ядеш от забраненото дърво, не яж. Каже ли ти, че тази жена не е за тебе, думата Му на две не прави. Ако на една майка каже, че това дете не е за нея, да не прави въпрос за това. Ако на богатия каже, че богатството му не е за него, да не прави въпрос. Каже ли на някого, че силата му не е за него, и той да не се учудва. За доброто или за злото думата на Бога не прави на две. Слушайте Господа! Това е новото знание. – „Ние Го слушаме. Виж как слушаме и тебе.“ – Слушате, но аз не се лъжа. Ако има човек, когото най-малко слушате, това съм аз. Ако вас един не ви слуша, мене десет не ме слушат. Две млади сестри вървят след мене. Други две, които гледат отдалеч, казват: „Учителю, защо тези сестри вървят подир тебе и те безпокоят?“ – Много естествено. Защо децата се качват на черешите? Червените череши ги привличат и те се качват на тях. Как ще им кажа да не се качват на черешите? Бог е създал черешите за ядене. Има ли нещо престъпно в това, че децата се качват на черешите? Колкото е възможно да забраниш това на децата, толкова е възможно да забраня на двете сестри да вървят след мене. Мнозина казват: „Учителю, каквото кажеш ти, всичко става“. – Не е така. Колко пъти ме накацат мухи, които не ме слушат. Казвам им да не ме безпокоят, но те си правят, каквото знаят. Минавам през една гора, наблюдавам природата и си правя своите научни изследвания. В това време няколко мухи кацват на мене и ме придружават цял километър. Казвам им да ме освободят, но те не слушат. След малко те се връщат назад и нови кацат по мене. Те искат да кажат: „Ние, високоблагородните мухи, искаме да се запознаем с тебе“. Оставят своите семена, визитните си картички, и заминават. Нищо не им казвам, но си мисля: Някога и аз не съм слушал Господа, затова днес те не ме слушат. Взимам поука от тяхното поведение и изправям себе си. Мухите са настойчиви: от една страна ги пъдиш, те идват от друга. Кацне една муха на носа ми и ме пита: „Какво правиш тук?“ Казвам ѝ, че правя научни наблюдения, но тя продължава да ме безпокои.

Отворени за доброто,
УС - София, 8.5.1938г.