Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост.

При един богат банкер в Америка се явила една комисия от няколко възрастни, почтени дами, да искат помощ за някакво благотворително дружесто. Като ги изслушал, той извадил от касата си сто долара и казал: Заповядайте, вземете тази сума. Повече не мога да дам. Те излезли от кантората му недоволни, с общо впечатление, че е голям скъперник. Една млада, красива мома, от същото дружество, решила да посети този банкер, да види, колко може да пожертва от себе си. Тя влязла в кантората му, вежливо се поклонила, усмихнала се и свободно, с отворено сърце и душа, разказала, какво иска. Като я погледнал, банкерът моментално отворил сърцето си за нея и, без да я изслуша докрай, предложил й голяма сума. На излизане от кантората му, банкерът я поканил и втори път да го посети. Той й казал, че е готов да й услужи, че на всяко време е на нейно разположение. Като останал сам в кантората си, той въздъхнал дълбоко и си казал: Дано пак ме посети! Следователно, когато хората въздъхват след вас и пожелават пак да ги посетите, ще знаете, че вие сте влезли вече в реалния живот. Кажат ли след вас: „Дано пак дойде"! – знайте, че Бог е във вас. Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост.

Проява и постижение на любовта,
СБ, РБ - София, 28.8.1938г.