Езикът има две запалки: едната запалка е от ада, а другата – от рая. Когато се запали езикът от рая, от небето, по-добър от него няма. Но когато се запали от ада, по-лош човек от него няма.

Ако вашите очи не са добре развити, вие няма да имате представа за хубавото и за красивото в природата. Очите са свързани с предната част на мозъка, а ушите – със задната част на мозъка. Човек, който има уши и може да слуша, може и да говори. Не може ли да чува, той не може да говори. А дали ще говори добре или зле, това зависи от неговите очи. Очите, веждите, цялата обстановка около тях показва, дали човек ще бъде добър оратор, поет или философ. Обаче, когато дойдем до устата, знаем, че тя е свързана със слепоочната област, с икономията на живота. Устата се интересуват от това, каква храна употребяват хората, как се хранят. Езикът пък е инспекторът при храненето. Каквато храна употребява човек, езикът трябва да я опитва. Когато казваме, че човек трябва да възпитава езика си, аз имам предвид друго нещо. Езикът е основа на човешкото здраве. Ако човек се храни по закона на любовта, когато храната влезе в устата, езикът ще я изпита, ще я преобърне няколко пъти и тогава ще я изпрати в стомаха и в червата, отдето преработена, тя ще отиде в белите дробове да се пречисти и оттам ще се разнесе като кръв по цялото тяло, по цялата нервна система. Това е дълъг процес, на който една от причините е езикът. Ако човек с езика си не говори добре, той прави зло на себе си. Значи, езикът има няколко функции едновременно. Той се занимава с храненето, с разпределянето качествата на храните, които идват отвън, а същевременно и с човешката реч. Същевременно той се занимава и с чирашка работа, каквато децата работят – препраща храната в стомаха. Той е чирак, но същевременно е и философ, говори най-хубавите работи. Езикът е крамолник, но същевременно е и примирител. Той знае да скарва хората, но знае и да ги примирява. Той знае, как да нахрани хората, но знае и как за ги умори. В това отношение, езикът има две запалки: едната запалка е от ада, а другата – от рая. Когато се запали езикът от рая, от небето, по-добър от него няма. Но когато се запали от ада, по-лош човек от него няма. И според съвременните философи човешкият език има две запалки. Когато се запали от ада, това наричат злата воля на човека. Когато се запали от Божествения свят, от рая, това наричат – добрата воля на човека. Човек трябва да бъде много внимателен, да не говори лоши работи. Той трябва да бъде като златаря. Когато разтопява злато, той трябва да употреби висока температура, над хиляда градуса. Когато разтопява калай, трябва да употреби най-много триста градуса топлина. Той трябва да бъде майстор, да не изразходва излишно Божествената енергия.

Скрих таланта,
НБ - София, 16.10.1938г.