Всичките нещастия на българите произтичат от тона „фа“, когато понижават и повишават тона „фа“. Ако не може да го туриш в съчетание с другите тонове, ти ще създадеш дисхармония.

Да се пее, да се свири е трудно. Да пееш и да свириш трябва вече умът да работи. Ти трябва да си минал физическия живот и да си влязъл в духовния. Да излезеш из духовния и да влезеш в умствения свят, в една Божествена област, тогава може да пееш. Само в Божествения свят има пеене. В другите светове без пеене минава. Пеенето, това е най-хубавото нещо. Пеенето, това е най-хубавата работа. Да свириш, това е най-хубавата работа; трудът, това е по-долу. Имате труд, имате мъчение. Мъчението е за физическия свят. Трудът е за духовния свят, а работата е за Божествения свят. Музиката спада към кой свят? Съединен духовният свят с Божествения. Не може да съединиш двата свята, да ги разбираш, ако ти не пееш и не свириш. Не само да свирите на един инструмент. Сега за пример къде са забатачили българите? Всичките нещастия на българите произтичат от тона „фа“, когато понижават и повишават тона „фа“. Ако не може да го туриш в съчетание с другите тонове, ти ще създадеш дисхармония. Българите имат едни песни с най-хубавите тонове, внасят известна тъга. (Учителят свири нещо тъжно, българско.) Българинът търси изходен път и не може да го намери. (Учителят пак свири нещо българско.) Сега иде разрешението. Едно разрешение на песента. (Учителят пее.) „Черни дни са настанали, обществото нас ни е потъпкало. Ние всички трябва да се събудим. Силен трябва да бъде човек в живота. В робство не трябва той да остава. Роб да става, напред той трябва да върви, докато стане силен, да победи. Само така той ще може господар на себе си да бъде.“ (Учителят правеше и движения, като пееше тия думи.) Динамика е това. Вие, понякой път, трябва да пеете.

Физически, духовни и умствени нужди,
ООК - София, 28.12.1938г.