Българинът казва: „Яж така, че ушите ти да плющят“. – Тежко и горко на този, на когото ушите плющят при ядене! Той е осъден на страдания. Според мене ушите са предназначени за слушане, а устата – за ядене. Ще ядеш и пиеш умерено, иначе ще страдаш. Преди да ти плющят ушите, първо ще се обърнеш към носа, а после към вкуса, те да се произнесат за яденето. И тяхното мнение не е достатъчно. Ще се вслушаш и в стомаха, да чуеш какво казва той. Стомахът опитва храната и казва: „Господарю, тази храна не е за тебе“. – „Не, ще ям, на мене ми харесва.“ Ядеш, но скъпо плащаш.