Мнозина цитират стиха от Писанието: „Добре ми стана, че ме наказа Господ“. Да, но Господ не е взел тояга и с нея да наказва хората. Тук думата „наказание“ е употребена в смисъл: „Добре ми стана, че ме е поучил Господ.“ С това поучение Бог дава възможност на човека да понесе последствията от своите лоши постъпки. Господ не си служи с никаква тояга. Човек е бил и продължава да бие, но Бог не наказва, както хората мислят. Хората могат да те бият, да пукнат главата ти, Господ оставя да постъпят с теб така, както ти си постъпвал някога. Като биеш другите казваш: „Така им трябва!“, но като бият тебе, намираш, че не е право. Ако във втория случай не е право и в първия случай не е право. Та под думите „наказа ме Господ“, хората имат съвсем друго понятие, то е все едно, както мнозина казват, че някой им казал горчивата истина. Всъщност, истината ни най-малко не е горчива. Важно е човек да знае, как да каже истината. Сега аз бих дал един добър съвет на всеки женен мъж. Когато иска да каже горчивата истина на жена си, ето какво да направи: Да ѝ купи едно хубаво, скъпо палто, от най-скъпата кожа, хубава шапка, модерни обуща, нова рокля и след това да ѝ каже: „Всичко това ти купих, защото си много добра.“ Нищо повече да не ѝ казва. Тя ще го погледне, ще си помисли и ще си каже: „Много е добър моят мъж.“ Нека тя сама си даде отчет, добра ли е или не. Сега вие можете да приложите това правило, но само в семейния си живот. Като го приложите в семейния си живот, вие можете да го изнесете вън – в обществения и в учения свят. Като искате да направите една услуга на някой учен, не е нужно да му говорите много. Дайте му няколко факта и той ще ви разбере. Оставете го сам да прави заключенията си. Като видя, че един математик е направил една погрешка, няма да му разправям, в какво се състой погрешката му, но ще го поканя у дома си, ще го нагостя и ще го помоля да ми разправи нещо от своята теория. Като започне да разправя своята теория, той сам ще си намери погрешката.