Сърцето, това е животинското в човека. Сърцето представя изобщо животинското царство, умът представя човечеството, а волята, това е Божественият живот. Така седят работите.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Аз превеждам този стих в следния смисъл: Аз съм пътят за мъдростта, аз съм пътят за истината, аз съм пътят за любовта. Ти не можеш да бъдеш в този път, ако мъдростта не е с тебе. Тя ще ти покаже пътя. Ти не можеш да намериш и свободата си, ако нямаш път за истината. Ако не отидеш до истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Когато някой казва, че е намерил пътя и истината, питам го: Ти свободен ли си? – „Не съм.“ – Ти не говориш истината. За да говориш истината, преди всичко ти трябва да бъдеш свободен. Ще каже някой, че другояче разбира истината. Както и да я разбира, едно трябва да знае: Човек не може да говори истината, докато не е свободен. Ако устата ти не е свободна, ако не можеш свободно да я отваряш и затваряш, как ще говориш истината? Ти трябва да бъдеш свободен, да се отваря и затваря устата ти. Устата ти трябва свободно да се отваря и затваря. Езикът ти трябва свободно да влиза и излиза, за да можеш да говориш истината. Другояче казано, за да бъдеш свободен, за да говориш истината, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат едно. Умът ти трябва правилно да мисли, сърцето ти трябва правилно да чувствува, а волята ти трябва добре да разбира и прилага нещата. Волята представя свят по-възвишен от умствения. Сърцето, това е животинското в човека. Сърцето представя изобщо животинското царство, умът представя човечеството, а волята, това е Божественият живот. Така седят работите. Та като говорим за ума, за сърцето и за волята, ние трябва да знаем, кое какво представя. Волята представя Божествения, разумния живот на земята. Като говорим за сърцето, все таки добре е човек да си има едно животно, едно конче запример. Като тръгнеш на екскурзия, ще вземеш кончето си и ще натовариш на него багажа си. Но ще се оплакваш от това конче, че ритнало с крака си, че направило някаква пакост. Но ние трябва да го извиним. Умът ще мисли, а сърцето ще върши работата.

Имаше някой человек,
НБ - София, 26.12.1937г.