Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може да се развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.