Високодуховен човек може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери.

Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи да се зарази човек. Силният, високодуховен човек може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири наляво и надясно. Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна бяха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всяка от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в целия свят нов ред и порядък. Така мислеше едно време човекът. Той си казваше: „Аз съм господарят на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури“. Той влезе в упорита война с тях, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави грешките на предшестващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и човек го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че във всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински черти в себе си, с които мъчно се справя. Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумността на природата. Ония, които не вярват, още търсят доказателства за съществуването на Бога. Чудно нещо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществува? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи той е сляп. Който има очи, вижда светлината. Ето защо, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете как се предава, това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината.

Разбрани и неразбрани езици,
СБ, РБ - София, 15.9.1940г.