Този страх е единственият, който благотворно действува и не поврежда хората. За всичките други видове страхове човек плаща скъпо и прескъпо.

Някой казва: „Знаеш ли аз какво зная?“ Много работи може да знаеш. Радвай се, че знаеш. Мислиш, че знаеш нещо. Ти да не бъдеш като онзи млад момък, който излязъл със своята възлюблена на разходка, но тя му се разсърдила, казва: „Оттук не мърдам. Една стъпка напред не минавам.“ Той казва: „Моля ти се!“ – „Не, по никой начин не се мърдам.“ – „Моля ти се, не прави така.“ – „Не, не.“ Те били край гората. И по едно време от гората излиза една голяма мечка. Момъкът се качва отгоре на дървото и неговата възлюблена, и тя се качва. Той казва: „Много се радвам, че ме послуша.“ Аз наричам страданията в света онази мечка, която ни накарва да мръднем, когато ние казваме: „Не се мърдам.“ Като дойде едно страдание, ние се намираме на дървото на живота, та се разбираме. Но това е едно естествено положение. И следователно, след време трябва да се освободим от образа на мечката. Тази мечка след туй има обратни действия. Досега ти не си се страхувал от нищо. Тази мечка като влезе в ума ти, ти си станал по-благоразумен, но вече не си така смел, както в миналото. Казвам: Един страх човек трябва да има – да не му дадат да носи по-тежко, отколкото може да носи. От това трябва да се страхува. Да се страхува да не би да му кажат една тежка дума, която да не може да носи. Да не му направят едно добро, за което да не може да се отплати. Този страх е единственият, който благотворно действува и не поврежда хората. За всичките други видове страхове човек плаща скъпо и прескъпо.

Що е истинно,
НБ - София, 25.2.1940г.