Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възраст, пак да се чувства млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да може да се ползва от тях. Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново. В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпъди от дома си. Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводелство. — Защо си бил сина си? — Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работел стогодишният старец. — Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този пример показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си. Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всякога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си — по едно светло чувство и във волята си — по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си — с възвишени чувства и волята си — с благородни постъпки, това значи, да разполага с големи капитали, никога да не осиромашава.