Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират.

Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.

Слушайте съвета,
ООК - София, 19.2.1941г.