Когато някой много добре постъпва, не го хвалете отвън, но в себе си кажете, че много добре постъпва.

Мнозина от вас търсите почит и уважение от вън. Питам, какво ще ме ползува мен, ако кажете сега: “Учителю, ти си много велик човек.” Или ако ми кажете: “Ти си много добър.” Какво ще ме ползува. Или ако ми кажете: “Ти всичко можеш да направиш.” Какво ще ме ползува? Представете си, че аз стоя и рисувам като художник, дойде някой и ме занимава с празни работи. Аз гледам да рисувам, а пък той ми казва: “Много хубаво рисуваш.” Че той ще отвлече ума ми. Аз искам да туря една краска и той със своите похвали ще отвлече вниманието ми и ще изгубя момента. Това е един момент, няколко секунди и той като ми говори, ще пропусна този момент. Той, като дойде, трябва да мълчи и в себе си да говори, че хубаво рисувам. А пък той ще ме хвали. Когато отидете при някого и гледате, че хубаво рисува, кажете в себе си, че хубаво рисува. Не го хвалете, той да чуе, но учете се от него. Когато някой много добре постъпва, не го хвалете отвън, но в себе си кажете, че много добре постъпва. Защото доброто, което той прави, то още не е завършено. Аз направя едно добро, но то не е още завършено. На доброто аз едвам съм турил начало, както и на една картина. И на другия ден пак ще отида да работя върху това добро, както на картината. Има художници, които правят скици. То е друг въпрос. Ти рисуваш една картина и като я видиш, тя да оживее. Има картини, които говорят. Вие сте една художествена картина, която говори. Като ви е направил Господ, сега говорите. Божественото дело, онова което Бог е направил, то живее. Това, което е излезло от ръката на Бога, то е живо, то е безсмъртно. И онова, което умира, то е туй, което е излезло от нашата ръка. И ако ние умираме, то умираме по единствената причина, че има нещо в нас, което не е Божествено.

Път към живота / Той е!,
СБ, РБ - 7-те езера, 26.7.1939г.