Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят.

Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество. За тази цел ще приведа един пример от древността. Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати. Богатият го насилвал да си плати дълга. Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия. Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ. Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш?“ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“ Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата. Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти?“ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя. Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“ Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха. Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати. Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати. Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха. Сиромахът не можа да го остави да се удави. Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг. Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш. Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост. И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите?“ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече!“ – „Сега толкова ми трябват.“ В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу. А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия. Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли. Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли?“ – Никаква вяра. Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.

Акаш и прана,
НБ - София, 24.12.1939г.