Човек трябва да изучава себе си като Божествена книга. Да вижда кои неща може да ги изпълни.

Всички блага, които Бог ни дал първоначално, тялото, което ни е дал, ние сме го опетнили. Туй тяло трябва да го изчистим. Трябва да се върнем към първоначалното тяло, което сме имали. Аз искам да кажа колко немарливи хора има. Ти хванеш носа си грубо. Хвани нежно носа си. Бутни веждите си добре. Ако знаеш как да бутнеш веждите си, ще оправиш работата. Някой път турчинът се хване за брадата и казва: „Какво ми дойде!“ Хване се за брадата и мисли какво да направи. Той иска да впрегне ума си и волята си на работа и казва: „Какво ми дойде!“ Или тури пръста на челото си. Ако не знаем как да боравим с тялото си, което Бог е направил, как Той ще ни повери други работи. Ние искаме много големи работи. Срещнеш един човек, спри се. Някои хора имат много хубави уши, колко приятно е да видиш един човек музикален. Как се е отразила музиката. Той има едно отлично ухо и този вътрешен ръб на ухото показва музиката. Кухината във вътрешната част на ухото показва колко музиката е развита. Колкото е по-развита музиката хармонично, толкоз и кухината е по-хубаво развита. Приятно е да видиш едно хубаво ухо. Това е едно хубаво ухо. Вътрешната кухина може да означава изпълнител в музиката или композитор, или пък че има музикална памет. Всичко се отбелязва. Колко е хубаво да видиш един човек да има хубава уста. Това показва благородство. Някой човек, като го срещнеш е пасивен, обещава и не изпълнява. Тия хора, които казват, но не изпълняват, имат хубава уста. Онзи човек, който хубаво мисли, има правилен нос. Онзи човек, който постъпва хубаво, веждите му са хубави. Човек трябва да изучава себе си като Божествена книга. Да вижда кои неща може да ги изпълни. Ако хората не се вглеждат, ако се вглъбяват в себе си, очите им стават много малки. Вземете, очите на къртовете са станали много малки. Тези хора, които са родени нощно време, очите им са изпъкнали. Майката имала едно желание – да гледа, да види светлината. Тя имала напрежение навън. Тези, които са родени денем, нямат тия изпъкнали очи. Напрежението на майката, когато е раждала детето, безразлично дали е жива или умряла, някой път очите са изпъкнали от напрежението на майката, от нейното желание дали ще оживее, или не. Тя иска повече светлина и тогава дала един потик на детето да има хубави очи. Аз ви говоря върху тия работи, понеже вие самите трябва да станете бащи и майки. Баща ви и майка ви са ви родили сега, но и вие сте бащи и майки в себе си и вие може да работите. Ако вашето тяло е такова, вие сте отговорни. Каквото бащата и майката ви дали, има малки неща, които вие трябва да ги измените. Да отбележите, че сте живели един добър, честен живот, че сте били справедливи, добри, милостиви, щедри – ще турите тия черти.

Разумни отношения,
ООК - София, 4.11.1942г.