Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал.

Аз съм срещал често в селата индивиди и от двата пола, които са много досетливи. Запример, някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката в къщи, а само децата ѝ. Тя веднага започва работа: помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово. Досетлива е тази мома не чака разпореждане. Тя вижда от какво има нужда тази къща иго сторва. И жената като, дойде отвън, благодарна е. А ви всякога чакате да ви дават разпореждания, като на войници. Не, вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициативата. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал. Запример, сега в класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже и възлагате един на друг. Събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както в света, и отново се събирате, втори, трети, четвърти път и пак работите ви не се уреждат. Досетливост, едно малко отпушване трябва. Това са практически внушения, които са потребни за сегашното ви развитие. Мъчнотиите, които ще срещате сега, нищо не значат, те са неизбежни. Има известни спънки в живота, които вие трябва да преодолеете, и в това ще се яви вашата наука.

Търпение,
МОК - София, 13.4.1924г.