Мъчнотиите в света не може да се премахнат. Този живот ще минава с много мъчнотии. Понеже тия мъчнотии се дължат на миналото, те са неизбежни.

Една сестра ми разправяше един педагогически метод. Тя е една сестра доста умна. Тя ми каза: „Аз в живота доста страдах. Като мома си казвах: „Господи, всичко ми дай, но болен мъж не ми давай да гледам.“ Като се ожених, седем години гледах болен мъж. След като оздравя, имаше друг навик – да ме хука. Някой път ще ме нахука, ще се минат една–две седмици и после ще ми каже две сладки думи.“ Името ѝ беше Еленка. Може и тук да има Еленки. Тя казва: „Дойде ми една светла идея. Щом ме нагруби, не обичаше да говори. Ще мине дълго време, докато проговори. Като се разсърди, вземях, че разточвах най-хубавата баница, с най-хубавото масло и сирене. Като се нахрани с баницата, ще се засмее, ще каже мекичко: „Еленке.“ Казах ѝ, че тогава ще имам предвид нейния метод. Много от нашите постъпки скъпо ни костват. Това е един метод с малко разноски, а много големи постижения. Мъчнотиите в света не може да се премахнат. Този живот ще минава с много мъчнотии. Понеже тия мъчнотии се дължат на миналото, те са неизбежни. Някой казва: „Защо е така?“ То е минало. Това е един порой, трябва да мине, да изтече. Като изтече, тогава ще се поправи светът. Ако искаме да минем живота си свободно, да бъдем като в рая, то е невъзможно.

Що е истинно,
НБ - София, 25.2.1940г.