Представете си, че минавам край вас и без да ме видите, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието ви. Следователно страданията на света не са нищо друго освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човек до съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За да не падне в пропастта, на помощ му иде страданието, да го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи страданията идат върху човека, за да го освободят от големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват.