Сълзите са едно благословение.

Децата плачат, жените плачат и мъжете плачат. Някой мъж като заплаче, жената казва: Заплака! – Смилява се. Докато не види да плаче, кораво е сърцето ѝ, като заплаче, смекчи се сърцето. И без плача, тя трябва да знае, че той има правата мисъл. Ни най-малко не правя упрек. Плачът е едно благословение. Човек да плаче и никой да го не знае. Мъжът да има свещена кърпа, като заплаче никой да го не вижда. Жената като заплаче и нея никой да не вижда. И детето като заплаче и него никой да го не вижда. В тайно да плачат, на затворена стая. Сега като заплачат хората, сълзите отиват в калната земя. Такива свещени работи, не ги ценим и повреждаме само очите си така. Аз и друг път съм казвал, да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, като плачете. Очите се повреждат, когато сълзите падат на земята и когато сълзите падат на нечисто място. Между сълзите и вас има вътрешна връзка, вие не можете да се освободите. Та казвам: Не само между сълзите, но ти кажеш една дума, има връзка между тебе и тази дума. Ти разправяш и казваш: вятър, този вятър те държи. Направиш една постъпка и ти си свързан с тази постъпка. Казват сега: Новото учение. Новото учение седи в това, че като видиш някой да плаче, да извадиш своята кърпа, да кажеш: Сестро, позволи ми да си взема една от твоите сълзи за спомен. Ти казваш: Разплакала се. Това е Божи извор, който тече, вземи от него! А пък сега, ето къде е погрешката. Сълзите трябва да падат на място. Сега казват, че сълзите били огън, който гори. Не говоря за сълзите, които горят. Аз говоря за онези сълзи, които оплодяват живота. Ако плаче, човек трябва да бъде за оплодяване на неговата мисъл, това трябва да бъде за оплодяването на неговото сърце и ако плаче, това е за оплодяване на неговото тяло. Сълзите са едно благословение. Ние плачем и не знаем защо плачем. Плачем за ума си, да дойде тази влага в ума. Сега ще кажете: Как да стане това? Сега вземете по една саксия – това поне сестрите могат да го направят, да направите един биологически опит, – вземете една саксия с цвете и щом заплачете сълзите ви да падат върху цветето, за да определите какви са качествата на сълзите ви. Ако това цвете изсъхне, сълзите не са на място. Ако след като плачете, расте хубаво, вие да се радвате. Цветето цъфне хубаво, казва: Много благодаря, че ме поляхте с вашите сълзи. Направете един опит да видите, горят ли сълзите, светят ли или сила имат. Сълзите имат светлина, имат топлина, имат и сила. Толкоз хиляди години са минали без да поливаме цветята! Небето отгоре ги полива. Някои от вас, когато плачете, идете в гората и там да падат. Гледайте на сухата земя да не падат. Казвам: Никога не плачете на сухата земя! Христос заплака и какво стана от Йерусалим? Има един плач, който е за несретите в живота. Младата мома плаче, понеже е разлюбена; мъжът плаче, понеже е разлюбен; детето плаче, понеже е разлюбено; чиновникът плаче, понеже са го уволнили. Тези сълзи не са на място. Като те назначат чиновник да си поплачеш; като се родиш да си поплачеш; като прочетеш хубава книга да си поплачеш; като четеш една книга, да дойде умиление, че две три сълзи да капнат, тури ги в кърпата, да седят. Туй, което си прочел, тия неща ще пораснат. Четеш книга, не я поливаш, казваш: Празна работа!

Роденият,
НБ - София, 30.11.1941г.