Ти ще използваш разумно благата на живота, само когато ги приемаш съзнателно и с любов.

Мнозина се питат, защо трябва човек да страда. На този въпрос се поставя друг: Защо пък да не страда? Да се задава такъв въпрос, това значи, да питате, защо човек трябва да диша, да яде, да пие вода. Не може ли да живее без въздух, без вода и храна? Който иска да живее без въздух, без вода и храна, да отиде в другия свят, дето престава и дишането, и храненето. Обаче, докато е на земята, човек диша, пие вода и се храни. Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема светлина, въздух, вода и храна. Животът на земята без ядене е цял ад. Значи, раят на земята се крие в яденето. Когато някое възвишено същество иска да види земния рай, то слиза между хората, във време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човек се качва на небето в момент, когато тамошните жители ядат. И тъй, човек трябва да има ясна представа за храненето. Велико нещо е да ядеш от храната, която Бог е приготвил за човека отпреди хиляди години. Още при създаването на човека, у Бога възникнала идеята за неговото хранене. Да се храниш, това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот, това значи, да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира. Не е достатъчно да отвориш очите си и да кажеш, че около тебе е светло; не е достатъчно да разшириш дробовете си и да поемеш въздух; не е достатъчно да пиеш вода, да ядеш хляб и да кажеш, че си задоволил жаждата и глада си. Това е механическо отнасяне към нещата. Ти ще използваш разумно благата на живота, само когато ги приемаш съзнателно и с любов. Иначе, ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух, и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода, и все жаден ще ходиш; ще ядеш вкусни ястия, но, въпреки това, ще остаряваш. Възприемайте всичко с любов. Само така ще се ползвате от Божието благословение.

Вечното благо,
СБ, РБ - София, 15.8.1943г.