Нека всеки си каже: Господи, съзнах погрешката си. Любовта Ти дойде при мене, но не я приех, поради което останах назад в пътя си. Реших вече да я приема и приложа. Посети ме, Господи, пак. Готов съм да изпълня Твоята воля и да приложа любовта.

Желая ви, тази година да приложите доброволно любовта. При каквито условия да се намирате, както да ви приемат хората, приложете любовта. Когато учениците на Христа ходели по градовете да проповядват, на много места не ги приемали. Те казвали на Христа: „Учителю, прати огън от небето, да накаже онези, които не ни приемат”. Христос им отговорил: „Син человечески дойде да помогне на хората в името на любовта, а не да ги погуби”. Сега и на вас казвам: Прилагайте любовта, без да очаквате нещо от Бога и от хората. Всеки има поне по една дарба в себе си, на която може да разчита. Разчитайте на доброто, което Бог е вложил във вас. То ще даде своя плод. Въпреки това, хората са недоволни от живота си и са в постоянно противоречие с Бога. Но Бог е решил да ги примири със себе си и да оправи света по начин, какъвто никой не предполага. Засега хората оправят света, по стария начин. Бог се заел вече да оправи света, но по нов начин – чрез любовта. Затова е казано в Писанието: „Които чуят гласа на Бога, ще оживеят, ще станат и ще възкръснат". Когато дойде любовта в света, Бог ще тури нов ред и порядък между хората; недоразуменията и кръвопролитията ще престанат – навсякъде ще има изобилие: жито, плодове, храни. Майките ще раждат най-много по две деца: момче и момиче. Учителите ще имат най-много по двама ученика: един ученик и една ученичка. Помнете: Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя иде вече. Дали вярвате в това, или не, не е важно. Който е създал света, Той ще го оправи. Той е обещал да изпрати любовта си между хората и ще изпълни обещанието си. Каквото е казал, ще го изпълни. В Неговите обещания няма обратни решения. Бъдещето е на Бога. Той ще посети добрите хора, като изпълни душите и сърцата им със своята любов. От памтивека Бог е посещавал хората с любовта си, но те не са я приемали. Нека всеки си каже: Господи, съзнах погрешката си. Любовта Ти дойде при мене, но не я приех, поради което останах назад в пътя си. Реших вече да я приема и приложа. Посети ме, Господи, пак. Готов съм да изпълня Твоята воля и да приложа любовта.

Вечното благо,
СБ, РБ - София, 15.8.1943г.