Сегашните мъже според мен са едновремешните разпуснати жени, а сегашните жени са едновремешните груби мъже.

Някои имат вярвания. Аз вярвам само в онова, което виждам, много обективен съм. Аз виждам толкова работи, които хората не виждат. Под микроскоп виждам неща, които с обикновените очи не се виждат. Аз седя, размишлявам върху една своя работа, иде една сестра и иска да определя един ден на някоя друга да дойде. Започваме да се разговаряме. Още като я виждам – тя върви по бащина линия. Един мъжки глас има. Казвам: „Такива и такива черти има баща ти“. Тя не е една жена, тя е един мъж, скрит в женска форма, престорил се и той дошъл. Те са го пратили като жена, да се облагороди, да стане малко мек. Мъжете според мене са се много ухитрили, те са жени, пратили са ги като мъже, да се очовечат. Сегашните мъже според мен са едновремешните разпуснати жени, а сегашните жени са едновремешните груби мъже. Сега вие казвате: „Как тъй?“ За мене това не е обида. Ако един художник нарисува нещо и види, че формата е груба, той ще работи и ще я измени.

Проявление,
НБ - София, 27.9.1942г.