Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде.

Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене. Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно. Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи. За оправдание той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“. Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път?“ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Щом се роди, то намира всичко готово: и храна, и пелени, и дрешки. Майката го осигурила. Тя му казва: „От тебе искам само едно – да се учиш. Ако не учиш, ще съжалявам, че ти дадох всички условия за растене и развиване: храна, пелени, дрешки“. Господ ни е призовал в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е помислил. Като не съзнаваме това, казваме: „Бог не е помислил за нас“. Щом кажем така, започваме да се грижим сами за пелени, за храна, за жилище и, от усилен труд, постепенно се идиотизираме. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде.

Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“,
НБ - София, 19.6.1921г.