Казвам: Този Господ, Който ще дойде да се всели, във всинца ви да живее, искам като дойде, да Му слугувате по Любов.

Един светия след като е бил на Земята, живял между хората, хората не са го зачитали. Като умре, погледне, хората ходят на гроба му. Сега ходят на гроба на Иван Рилски. Една дупка има там, се провират. Аз искам всички да минете през дупката на Любовта, там дето Иван Рилски е ходил, по пътищата на Любовта да минете. Дето Иван Рилски не е ходил, нито един не искам да мине. Всеки българин, който е минал по пътя на Любовта – искам всички да минете. Ония българи, които са минали по пътя на Любовта – искам вие да не отлагате, всички да минете по този път. Пътят, по който всички добри българи, всички любящи българи са минали, по този път на Любовта да минете. Всички народи трябва да минат по този път. Мойсей е казал: “Онзи народ, който не слуша пророка на Любовта, той няма да има никакво благо на Земята.” Сега се отваря една нова епоха, бъдещето на народите, на личността, на дома се определя от това. Ние сме в една епоха, когато се определят съдбините на цял свят. Един нов свят иде. Туй дето Христос е казал: “Всеки на сватбата да дойде със сватбарска дреха”. Сватбарската дреха е дрехата на Любовта. Сега в този живот, който се проявява, всички трябва да бъдем облечени с Любовта, нашият ум трябва да бъде любовен, нашето сърце трябва да бъде любовно, нашата душа трябва да бъде любовна и нашият дух трябва да бъде любовен, за да разберем Новото, което Бог ще създаде. Той казва: “Ще обърша всяка сълза тук на Земята”. Казва още: “Ще се вселя между тях и всички ще Ме познаят – от малък до голям”. Казвам: Този Господ, Който ще дойде да се всели, във всинца ви да живее, искам като дойде, да Му слугувате по Любов. Вие очаквате сега да дойде, да ви помогне. Целият свят е направен за вас, помогнал ви е. Оставете, наш ред е, ние да благодарим и да учим. Има какво да се учи. Един баща има какво да работи. Една майка работи върху дъщеря си. Един ученик има какво да работи. Един съдия има какво да работи. Съдия съм аз. Има спор между една моя мисъл и мое чувство. Съдия съм. Веднага според закона казвам на моята мисъл: “Ще пристанеш на сърдцето си и на чувствата си”. Казвам: ще постъпиш по Любов, по Любов ще се примириш. Няма да осъдя, да я туря в тюрмата за 5-10 години и да туря стражари да я пазят. По Любов ще започнете сега.

Отворената врата на Любовта,
ООК - София, 16.6.1943г.