Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му.

Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине. Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му.

На зазоряване,
СБ, РБ - София, 16.8.1942г.