Сега ние трябва да се пазим от лакомията. Четох веднъж един разказ. Един богат търговец сънува един сън. Сънят е следният: Иде една голяма каруца, теглена с три чифта бели коне, пълна със злато и скъпоценни камъни и други богатства. Всичките отиват и един в каруцата с лопата им дава. Някои носят малки съдове, други – по-големи. Този богаташ, като чул, че раздават такива богатства, изважда един голям сандък, носи го и иска да му сипят. Погледнал го този, който раздава богатството, и му казва: „Легни на гърба си, ще турим сандъка на корема ти и ще сипваме богатството. Но ще внимаваш да не се препълни повече, отколкото може да носиш.“ Легнал, турили сандъка върху му и започнали да турят. Една лопата, още една лопата и той все искал. Напълнили сандъка. Той започнал да пъшка и понеже взел повече, отколкото трябва, казват: „Оставете го да понесе последствията на своята лакомия.“ Като се събудил, богатият се стреснал и като се стреснал, реформирал живота си. „Богатството, което имам сега, ще ми отнеме живота“ – казал той. „Мене ми трябваше само няколко лопати, не да се пълни целият сандък. Той ще ме удуши.“ Нас ни трябва само една лопата. Вземете две ябълки, но хубави, големи. Едното е за предпочитане. При две караница ще има. Цялата вечност е създадена заради нас, да опитаме всичките блага, които Бог е вложил. Бог има нещо велико, което е приготвил, което трябва да опитаме. Ние трябва да бъдем подготвени да опитаме всичките материални блага. На нас ни трябва едно здраво тяло, един здрав мозък, здраво сърце, здрави крака, здрави ръце. И като спиш да ти бъде приятно, и като се събудиш да ти бъде приятно, навсякъде да усещаш една приятност и да благодариш – това всеки може да има.