Аз считам първокласен светия, който излезе с пълна кошница и се върне с празна кошница. Който светия занесе пълната кошница пълна, не е още светия.

Тук преди 30-40 години седят в кафене „Македония“ двама души и говорят за братство, равенство, за социализъм. Гледат – един се мъчи да си вдигне товара. Казват: „Нека да си вдигне товара.“ За братство и равенство говорят, но не помагат на човека. Братството и равенството там седи. Този човек има нужда, помогни му да тури раницата на гърба си. Ние проповядваме за Господа, за Любовта, ти не искаш да направиш една малка услуга. Носиш една кошница с ябълки и круши, едно дете минава и не ти се откъсва да му дадеш. Този човек може да е светия, но не е от първокласните светии. Аз считам първокласен светия, който излезе с пълна кошница и се върне с празна кошница. Който светия занесе пълната кошница пълна, не е още светия. Казвате: „Какво ще стане с нас? Ако всички носим пълни кошници, какво ще стане с нас?“ Мене ме питат как ще се оправи светът. Казвам: много лесно ще се оправи светът. По този начин ще се оправи светът. Половината коли са натоварени, половината са празни. Онези, които вървят по полето пълни, се радват. Другите казват: „Дайте ни.“ Пълните не дават. Казват: „Какво да правим?“ Казвам: вие вървете с тях, те се качват към върха. С конете не могат да изтеглят натоварените коли, ще започнат да хвърлят. Чакайте с вашите каруци, докато дойдат горе, половината ще хвърлят. Като слизате от другата страна и вие ще имате половин каруца. Ходете подир богатите, чакайте да дойдат трудните условия, те ще хвърлят половината.

Основен тон,
ООК - София, 21.10.1942г.