Като живее, човек минава през няколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалът, който се използува за поддържане на организма. Мисълта и чувстването са градивни процеси. Те използуват физическия и духовния материал за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тяло на човека. Красив е човекът, но бъдещият човек ще се различава коренно от днешния. Каквато ще бъде разликата между бъдещия и сегашния човек, такава е разликата между сегашния и миналия. Има един образ, към който се стреми човек. Това е образът, който Бог е направил още при създаването на света. За него се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое". Ние се интересуваме от храната дотолкова, доколкото можем да извадим от нея живота. Ако човек не мисли върху това, което Бог е създал, той не може да се ползува от живота, който е скрит в цялата природа. За да се ползуваме от природата, трябва да проявим и външен, и вътрешен живот. Външният живот се изразява чрез движение, а вътрешният – чрез мисъл, чувстване и действие. Движи се физическият човек, за когото се казва, че е направен от пръст. За да стане жива душа, която да мисли, чувства и действа, трябвало е Бог да вдъхне през ноздрите му от своето дихание. Красив е бил първият човек, но след грехопадането се е изопачил. Днес той трябва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне там, отдето се е отклонил. Каква е дрехата, с която били облъчени първите хора? Ще кажете, че те били облечени с дрехи, каквито сегашните хора носят. И на сегашните хора липсва нещо. Техните дрехи не са изработени с любов. За да бъдат здравословни, преди всичко, овчарят трябва да бъде добър, разумен и справедлив. Като пасе овцете си, трябва да се отнася добре с тях, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не им казва. Щом се отнася добре с тях, те доброволно ще си дават вълната. Който я купи, трябва да я пере с чиста вода, да я преде и тъче с разположение и радост. Вретеното, на което се преде човешкият живот, не е нищо друго, освен земята, която се върти около себе си и около слънцето. Бог е направил първата дреха на човека от преждата, която земята изработила. Сега, за нас е важно, какво Бог е направил; за човека пък е ценно, какво той може да направи. Ще турим на място основата, вътъка и ще започнем да тъчем. Като изтъчем плата, ще намерим добър шивач, да скрои и ушие дрехата. Който облече дреха, изработена с любов, той ще чуе най-хубавата песен, която едва ли някога се е пяла в света. Това значи да си изработи човек сватбарска дреха, с която да влезе в небето. Под думата „небе" разбираме разумния свят, между същества, които любят. Разумните и възвишени същества любят, а човек обича. Любовта се изявява чрез музика и песни, написани в мажорни и миньорни гами. Мажорните песни имат сила, а миньорните – мекота. В обикновената музика под миньорни песни разбират такива, които съдържат тонове с понижение.