Мисълта, която не подхранва ума, чувството, което не подхранва сърцето, и постъпката, която не подхранва душата, не са здравословни.

Всяка една идея, всяко едно чувство, които проникват вътре трябва да знаете от какъв източник са и принадлежат ли на този източник, от който очаквате нещо, или не. Това е вярно за мисълта, чувството и постъпката. Вие казвате: – Аз имам една определена, една идеална мисъл. Мислите, които човек има, трябва да бъдат съдържателни, той трябва да ги познава. Кога познаваш едно нещо? Кога познаваш дали хлябът е хубав, или не? Да кажем, че погледнете хляба, една пита – вие казвате, че отвън тя е хубава; но като изядеш хляба, ще го познаеш. И тогава ще си дадете мнението. Значи, ако е хубав, той съдържа онези вещества, които организмът изисква. Влезне в ума ти една мисъл, която не подхранва ума. Коя е добра мисъл? – Която подхранва ума; Кое е добро чувство? – Което подхранва сърцето; Коя е добра постъпка? – Която подхранва душата. Мисълта, която не подхранва ума, чувството, което не подхранва сърцето, и постъпката, която не подхранва душата, не са здравословни. Ако мисълта не внася светлина в ума ти или чувството не внася топлина в сърцето ти, то не ти е потребно. Но оная животворна топлина – тя е необходима, а не тази, която изгаря – тя не е здравословна. Трябва да изучавате вашите мисли. Често вие не изучавате вашата мисъл. Идеална мисъл е тази, която е красива; реална е тази, която е топла; здрава мисъл е тази, която е силна. Някой път говорят за идеал. Мисъл, която не е красива, не може да бъде идеал. Защото Божественият свят е красив. А пък реалният свят е топъл.

Дълги и къси вълни,
МОК - София, 19.2.1943г.