От човека зависи да живее, или да умре, да влезе в рая, или в ада. Всичко е около него. Която врата отвори, в нея ще влезе.

Под „Царство Божие" се разбират добрите условия, при които човек може да постигне всичко, каквото желае. Да влезеш в Царството Божие, това значи, да си в реалността на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в областта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всякакъв смисъл. Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползва. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава човека. Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го, и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп, минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. Спомня си, че имал баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещо – ръце няма; да се подвижи – крака няма. Страшно е положението на човек, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. Колкото и да се говори на хората за смъртта и за живота, за ада и за рая, те не могат да си ги представят ясно. Смъртта и адът са толкова далечни понятия за тях, колкото животът и раят. Всъщност, смъртта и животът, адът и раят са в самите тях. Който греши и не живее добре, той е мъртъв за всичко онова, към което душата му се стреми. Който не прилага любовта, той е в ада, в безлюбието. Следователно, ако приложиш любовта, ти влизаш вече в рая, в Божествения свят. От човека зависи да живее, или да умре, да влезе в рая, или в ада. Всичко е около него. Която врата отвори, в нея ще влезе.

Единствената сила,
СБ, РБ - София, 29.8.1943г.