Казвам: Никога не хвърляй една мисъл край себе си. Каквато и да е тази мисъл, не я хвърляй край себе си.

Знаете ли как се създават болестите? Аз съм наблюдавал в селата. Като направят една нова къща с пруст и младата булка измие чиниите и набързо изхвърли водата от пруста. Днес хвърли малко, утре хвърли малко и след две–три години започват да боледуват. Тя казва: „Не зная какво има в тази къща, та така заболях.“ Това е, защото е хвърляла нечистотиите, които започват да миришат и да се разлагат. В тия гниещи вещества се зараждат разни микроби. И след това тези хора започват да се тровят сами. Казвам: Никога не хвърляй една мисъл край себе си. Каквато и да е тази мисъл, не я хвърляй край себе си. Сега аз ще ви дам едно правило как да постъпвате с такива мисли. Когато ви дойде една мисъл и не можете да се задържите да не я кажете, направете една дупка в земята и там я кажете. Каквато лоша мисъл ви дойде, идете в дупката и кажете: „Искам да набия този човек.“ Иначе, ако не каже тази мисъл, той ще се пукне.

Словото бе Бог,
НБ - София, 18.2.1940г.