Без търпение няма любов.

Вярвайте на любовта. Тя всякога си служи с истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любов. Обаче, човешката любов в началото се проявява по един начин, на края – по друг начин. Ако сте момък за женене, влезте в едно семейство, дето има няколко моми, да видите, как ще се отнесат с вас. Достатъчно е да проявите интерес към една от дъщерите, за да бъдете канен всеки ден на обяд, да ядете вкусни баници. Щом се ожените, вниманието постепенно намалява, баниците изчезват. Значи, началото е добро, краят – лош. Така постъпват и религиозните хора. Влизате в едно религиозно общество. Всички ви канят, гощават ви, хвалят ви. Щом се определите и станете член на това общество, веднага започват да търсят погрешките ви, изучават целия ви живот и ви критикуват. Защо още в началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичат да критикуват и да търсят погрешките на хората? Търпение е нужно на човека. И който иде при вас, и вие, които го посрещате, трябва да бъдете търпеливи. Без търпение няма любов. Велика сила е любовта, но същевременно тя е своеобразна. От човешко гледище, няма по-своеобразна сила от любовта. Можеш да искаш нещо от нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начин няма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъв урок, който никога не ще забравиш. Любовта не търпи никакви погрешки, никакво насилие.

Номер първи,
СБ, РБ - София, 1.9.1943г.