Често хората се оплакват от живота си, не могат да носят страданията и търсят виновника вън от себе си. В това отношение те приличат на малките деца, които сами си причиняват страдания, но, като не се разбират, отдават вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло със семките, пъхнало една семка в ухото си и не могло да я извади. След това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голяма болка. Майката се чудела, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвън и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нещо в ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка в ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала в ухото и извадила семката. Така постъпват и възрастните хора. Те турят една мисъл, едно чувство или една постъпка там, дето не трябва, и после се чудят, защо страдат. За да не страда, човек трябва да поставя всяко нещо на своето място. Ако си бакалин, ще теглиш стоката точно. Премериш ли по-малко, отколкото трябва, ще те хванат и ще изгубиш доверието на хората. Ще кажеш, че не си забелязал това, или че слугата ти е направил погрешката. Не скривай истината. Бъди буден към постъпките си и, ако съзнателно правиш погрешки, признай си и започни да се изправяш.