Някой обича някого, но има пред вид, какво е направил този човек за него. – Това не е важно. Първо ти трябва да се научиш да обичаш, а после – другите да те обичат.

Помнете: без любов животът е мъчение; с любов животът е рай и блаженство. Дето е любовта, там всичко е приятно. Ако любовта е и у вас, българите, трябва ли да се безпокоите и смущавате? Вижте, колко е хубав днешният ден! Вие гледате слънцето, радвате му се, но се питате: Дали няма да дойдат аероплани отгоре, да ни очукат? – От вас зависи. Ако дадете място на любовта в себе си, никой няма да посегне върху вас; ако не приемете любовта, ще ви бият. Значи, бият обикновено хората на безлюбието. Днес се бият християнски народи, защото нямат любов помежду си. Не могат ли да се обърнат към Господа, да приложат любовта? При това, днес се бият умни хора. – Защо се бият съвременните народи? – Това е тяхна работа, те носят отговорността за това, което правят. Някой мисли, че се обърнал към Бога, а продължава да се бие с ближните си. Кой човек е извършил Божията воля, както трябва? Кой е свирил на хората безкористно, без да мисли за плащане? Всеки излиза на сцената да свири, но има пред вид, колко ще му платят. Някой обича някого, но има пред вид, какво е направил този човек за него. – Това не е важно. Първо ти трябва да се научиш да обичаш, а после – другите да те обичат. Един млад човек разправяше, че преди да се влюби, бил голям побойник: биел по-малките си братя и сестри. Като се влюбил, престанал да бие. – Възможно ли е това? – За онзи, който знае да свири, всичко е възможно. Един българин обичал да проповядва за Господа. Дето отивал, все проповядвал. Като го слушали само да говори, казвали му: Това всеки знае. Я се впрегни на работа, да те видим, как работиш. Той извадил цигулката си и започнал да пее и да свири. – Всички се захласнали в него. Като свършил, казали: Този човек заслужава да го нагостим. Нахранили го добре и го поканили и друг път да им пее и свири. Това е любов. Който не знае да пее и да свири, няма любов в себе си.

Вечното благо,
СБ, РБ - София, 15.8.1943г.