Ние сме отлични критици: Този не живее добре и онзи не живее добре. Как трябва да се живее? Някой път аз виждам какви разположения имат хората. Като дойде някой човек при мене, заражда се в мене желание да го бия. Защо в мене се заражда желание да му ударя една плесница? Като се приближи до мене, дойде ми тази мисъл. Казвам му: Ти обичаш да потупваш децата си. Така е, казва. Той ми предава своето разположение. Дойде друг човек до мене и в мене се зароди желание да зная. Това не е мое. Дойда при гениалния художник, роди се желание да рисувам. Дойда при някой музикант, роди се желание да свиря. Зная, че това състояние е негово. Като дойда до един, който не знае да свири, не върви. Казват: С какъвто дружиш, такъв и ставаш. Не че ще станеш като него, но ще се обвържеш, няма да имаш подтик, като дойдеш до песимиста, казва: Животът няма смисъл. И ти казваш: Няма смисъл!