Всяко нещо е определено колко да трае, ако не спазваш туй време, там е всичката погрешка.

Някой път вие се сърдите, не е лошото в сръднята. Казвате: Не се сърди. Аз, ако бих писал една книга, щях да дам известни правила. Трябва да знаеш колко време да се сърдиш. В дадения случай ти е позволено 10 секунди да се разсърдиш, а ти цял час се сърдиш. По някой път трябва да се смееш. Колко трябва да се смееш? Една минута, а ти си се смял половин час, изразходвал си много енергия. Позволено ти е да плачеш 5 минути, а ти си плакал цял един час. Излишно е плакането. Думата "плака" на български има два смисъла. "Плака", глаголът "плача", и "плака", на която се пише. Да плачеш, има нещо, за което плачеш, но с плача трябва да се изчистиш. Плачът чисти съзнанието, чисти очите да виждат ясно. Чисти съзнанието да възприемеш светлината и да имаш правилно понятие. Човек, който разумно плаче, правилно трябва да вижда хората. Който не плаче разумно, често в сълзите се образува една кал. Един плач има, който чисти калта, тъгите и скърбите чисти. Не е лошото, че си се разгневил, но си се разгневил повече, отколкото трябва. Всяко нещо е определено колко да трае, ако не спазваш туй време, там е всичката погрешка. Да се разгневиш за една минута отгоре, ставаш енергичен, после пак ставаш весел. Намръщиш се, направиш няколко движения, разсърдиш се, после отиде сръднята. Сръднята е естествено положение, но не на място. Тя трябва да се прекрати. На физическото поле завзема повече място. После си много внимателен, страхлив, казва: Много благоразумен е. Никакво благоразумие няма, страх има, мълчи от страх. Този страх има определено време. Не, човек трябва да бъде безстрашен, но в даден случай страхът е предпазителна мярка.

Съотношение на тяло и продобивки,
МОК - София, 22.1.1943г.