Ние, съвременните хора, прахосваме своята умствена енергия.

Ние, съвременните хора, прахосваме своята умствена енергия. Колко хиляди съвременни хора има, които се занимават с изобретенията на разрушителните неща, с които повече хора да умират. Представете си сега хора, които спускат бомби от 4 тона. Достатъчни са 4 бомби да паднат в София, за да я разрушат. Нищо няма да остане. Вие казвате: „Това е култура.“ Това не е култура, то е присадка. Това е аномалия. Във вълка има такива аномалии. Той като влезе в едно стадо, ще удави 40–50 овци. Нему му трябва една овца да изяде, а той ще удави 40 овци, не да ги яде, но като някой търговец мисли, че след време ще мине да ги събере. Питам: Кога се зароди във вълка това желание да дави овцете? Вълкът е едно същество на тъмния живот, той не се е родил денем. Той е създаден, когато е било тъмнина в света. Онези, които разглеждат нещата кога Бог е създал човека, казват, че в шестия ден Бог е създал човека – когато имаше най-благоприятни условия. Човек е създаден в светлина, затова Той го изправи перпендикулярно на земната ос. Та сега се проповядва едно учение. Едно учение, една религия, която не може да измени един обществен живот, тази религия не може да служи на културата. Защото християнството, така, както е разбрано, то е закон на жертвата. Християнството още не е християнство на Любовта, но на жертвата. Следователно навсякъде се дават жертви. Вземете една война – милиони хора стават жертва. Тази жертва е необходима. Жертва стават милиони, милиарди кокошки, за да живеем ние. Милиони, милиарди агънца стават жертва, за да мине техният живот в по-висши същества. Та казвам: Ние досега сме вървели по закона на патките, най-елементарния живот, по пътя на законите, и едва сега влизаме в пътя на принципите, на свободата. По законите си ограничен – формата е създадена, ти трябва да възприемеш формата на закона, както е създаден. В закона ти нямаш избор. В закона ти ще признаеш виновен ли си или не – едно от двете. Ще те питат: „Ти това нещо направи ли го или не го направи?“ – ще си признаеш. Следователно законът се занимава с неща, които са направени.

Проявление,
НБ - София, 27.9.1942г.