Задачата на човека е да намери същественото в живота. – Кое е същественото? – Вътрешните прояви на живота, изявен чрез чувствата и мислите на човека. Казано е за човека, че Бог вдъхнал в ноздрите му дихание, и той станал жива душа, започнал да чувствува. Значи, първо се явили чувствата в човека, а после – мислите му. Като резултат на чувствата и мислите се явяват човешките постъпки. Щом чувствата и мислите на човека са прави, и постъпките му ще бъдат прави. Ще кажете, че за да постъпва право, човек трябва да бъде учен. Не е така. Не всеки учен постъпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христос дава пример за лошия и недобросъвестен домоначалник, който ял и пил и не изпълнил волята на своя господар. Този домоначалник не управлявал мислите и чувствата си, както трябва. Той се разпуснал, заради което господарят му не останал доволен от него. На всеки човек е дадена задачата да бъде домоначалник на своите мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие с тях и не изпълнява работата си добре. Така той измъчва ума, сърцето и душата си. След това се запитва: Какво ме очаква на онзи свят? – Скърцане със зъби.