Всякога дръжте в ума си една идея: краката да вървят, ръцете да работят, умът да мисли, сърцето да чувствува. Като дойдат превозни средства, благодари на Бога.

Казвате: „Остаряхме.“ Тази дума трябва да я изхвърлите из ума си. И на сто и двадесет години да станете, да бъдете момък на деветнадесет години. Не да кажеш: „Аз остарях, елате да ми донесете вода.“ Като бъдеш дядо, вземи стомната си и иди си донеси сам вода. И на деветнадесет години като си, донеси си сам вода. Започнат ли другите да ти носят вода, твоята работа се свърши. Не туряйте в ума си никакво превозно средство: автомобил, файтон и т.н. Нямам нищо против превозните средства. Качете се на автобуса, но автобусът да бъде изключение. Разчитай на краката си. Всякога дръжте в ума си една идея: краката да вървят, ръцете да работят, умът да мисли, сърцето да чувствува. Като дойдат превозни средства, благодари на Бога. Но не разчитай на тях, те са механически възможности. Те спъват нашето развиване. Не разчитай на това, което е вън от тебе. Онова, което отпосле ще ви се даде, то е благословение. Туй е правият начин.

Словото бе Бог,
НБ - София, 18.2.1940г.