Молитва, която е насила, не отива.

Като погледнеш един човек, да знае, че го разбираш. Не да гледаш крадешком – погледнеш, и веднага гледаш на друга страна. Погледни го, напиши му едно писмо. Кажи: „От дълго време не си писал на вашите. Казаха ми да им пишеш.“ Колко писма сте изпратили на вашите досега? Не сте писали много. Малко сте писали. Много писма има в пощата на невидимия свят непредадени, адресът не е прав. В оня свят никога не може да иде едно писмо на мястото, което не е написано любовно. Само писма, които са написани с любов, те се предават. Без любов, които са, те се връщат на земята. Молитва, която е насила, не отива. Дойдат страдания, сиромашия, ти се молиш. Ти си на зор, ще се молиш. Ти ще се молиш не от зор. Няма по-хубаво нещо, човек да отправи ума си към Бога. То е успокоително средство да мислиш за Бога. То е един свят толкоз красив. Представи си, ставаш сутрин, вървиш в планината, дойдеш при чистия извор, блика. Спокоен си. Знаеш, скоро ще утолиш жаждата си.

Новото в живота,
СБ, РБ - София, 22.8.1943г.