Когато светът страда, Бог работи върху него. Когато светът се мъчи, Бог работи върху него. То е работа на Бога.

Едно време като малки деца сте били по-умни, отколкото сега. Като поумняхте, остаряхте. Благодарение на вашето разумно детинство вие израснахте. Сега поумнявате, но остарявате, отслабвате, нямате знание. Сегашното ви знание произвежда слабост, едновремешното знание произвежда сила. Кое е верно? Туй, което произвежда растене, то е Божествено. Сега по човешки мислите, казвате: „Аз много зная.“ То е човешко. Когато мислиш, че не знаеш, то е Божествено. Уж не знаеш, пък растеш; уж нямаш любов, пък обичаш хората. Някой път знаеш да говориш за любовта, но я нямаш. Допуснете, че вие сте болен човек. Има десет дрехи, които трябва да ви облекат. Коя дреха бихте желали да облечете? Болен сте. Първата дреха, с която може да се излекувате. И след като се излекувате, ще съблечете ли тази дреха? Ще държите тази дреха. Дрехата, която във вас внася здраве, дръжте тази дреха, не я събличайте. Другите за друг път. Остават още девет дрехи. Те са за друг път, те са условия. Има едно детинство, което премахва всичките противоречия на живота на човека – на душата му става мирно и тихо, не се смущават мислите му какво ще стане. Туй детинство, ето какви са неговите идеи. Детинство за войната, дето хората се избиват, то е най-голямото благо в света. Когато хората се избиват, туй детинство счита, че ще дойде Божието благословение. Когато имате мъчнотии, това е Божията ръка, която повдига хората. Когато хората скърбят, това е благословение в живота. Тези, разумните, деца, човешките, искат война да няма, мъчнотии да няма, скръб да няма. То е заблуждение. Значи онази къщница, която меси хляба, да не си оцапа ръцете. Какъв хляб ще има? Онзи земеделец, който не се окалва на нивата, какво ще изкара? Онзи, който не носи мотика, да копае, какво ще направи? Ние сме се свикнали наготово: готови краставици, готови домати. Но как излизат тия домати, не искаме да знаем. Казвате: „Да дойдат доматите.“ За да дойдат доматите, трябва любов. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Дете, което, като го къпе майка му, че много вряска, не е от умните деца. Едно дете не обича да го къпят, вряска, не обича да го турят в коритото, да го мият, казва: „Какво правите?“ Дава си мнението. Туй дете е човешко дете. Онова дете, което, както и да го обърне майка му, то мълчи, казва: „Както знаеш, и по гръб, и по корем, както ти знаеш“ – това е Божествено дете. Ако ние, съвременните хора, не постъпваме тъй, да виждаме, че всичко е добро, ние не сме още от Божествените деца. Другите деца си дават мнението: „Не е така, не ме буташ тъй, както трябва, сега не искам.“ Аз питам майките ви, които едно време ви къпеха. Казвам: „Тези деца, като ги къпехте, вряскаха ли?“ Сега уча история, интересува ме дали сте вряскали, или не. Имате сега една хубава дреха с джобове. Защо са ви джобовете? Да турите нещо в джобовете: или кърпичка, или кесия, или ябълка, или круша. Потребен ви е джобът. Казвам, ако джобове имате и джобовете ви са празни, с какво трябва да се напълнят джобовете? Ако от джоба не можете да изкарате нищо, защо ви е джобът? Имате един ум, и ако от този ум не може да изкарате нещо, тогава защо ви е този ум? Имате едно сърце, и ако от това сърце не можете да изкарате нещо, защо ви е това сърце? Имате една душа, и ако от тази душа не можете да изкарате нещо, защо ви е тази душа? И ако имате едно тяло, и от това тяло не можете да изкарате нещо, да изкарате едно движение, защо ви е това тяло? Сега ще ви кажа ясно. Ако дойде една ваша мисъл и вие започнете да я къпете, а тя вряска, оставете я настрана. Щом не вряска мисълта, къпете я. Ако дойде едно желание, и ако то дига шум, вряска, оставете го настрана, щом си дава мнението. Кажете: „Ела по-после.“, понеже туй желание няма да ви ползва. Туй желание мисли за себе си. Тази мисъл мисли за себе си. Ако дойде една постъпка, която вряска, и тя мисли за себе си. Ония мисли, които мълчат, ония желания, които мълчат, и ония постъпки, които мълчат, те са Божествени – които работят заради нас. Онези, които си дават мнението, работят за себе си. Ако искате една философия, проверете. Туй, което смущава душата ви, върху него трябва да работите. Когато светът страда, Бог работи върху него. Когато светът се мъчи, Бог работи върху него. То е работа на Бога. Следователно не трябва да се намесвате в работата на Бога, но когато той свърши своята работа, тогава ще дойде нашият ред, светът ще бъде малко уреден, и тогава ние ще започнем да разбираме какво нещо е животът. Питам, коя майка е по-добра: която е родила едно дете или която не е родила, или която е родила един хилав човек? Кой човек е по-добър: който ражда една хилава идея или който ражда една здрава идея? Кое сърце е здраво: което ражда здраво чувство или хилаво? Коя воля е по-силна: която ражда здрави постъпки или която ражда хилави постъпки?

Усмихвай се,
УС - София, 13.12.1942г.