Природата не позволява да изразходваш енергиите й напразно. Тя не обича разточителността. Когато не употребяваш нещата на място, ти ставаш разточителен. Страданията се дължат на разточителността.

Светлината е достъпна за човека, но влезе ли в окото ти повече светлина, отколкото трябва, то се затваря. Природата е предвидила това и поставила мярка – колко светлина може да приема човешкото око. Колкото по-слаба е светлината, толкова повече се разширява зеницата; колкото по-силна е светлината, толкова повече се свива зеницата. Дойдеш ли до светлината в природата, колкото по-малко светлина приемаш, толкова по-добре. Растенията приемат повече светлина, отколкото топлина. Човек приема повече топлина, а по-малко светлина. Някои растения разлагат светлината и едни цветове задържат, а други – отблъскват. Червените цветя задържат всички цветове на светлината, а отблъскват червения. Белите цветя отблъскват изцяло светлината, което показва, че те не се нуждаят от светлина. Те раздават всичката светлина. – Защо я раздават? – Можеш ли да спиш вечер със запалена лампа? Светлината действува на очите, и ти не можеш да спиш. На тъмно се спи по-добре, отколкото на светло. Когато почиваш, не ти е нужна светлина; когато работиш, имаш нужда от светлина. Природата не позволява да изразходваш енергиите й напразно. Тя не обича разточителността. Когато не употребяваш нещата на място, ти ставаш разточителен. Страданията се дължат на разточителността. В природата няма нито разточителност, нито недоимък. Преди Общоевропейската война хората бяха по-разточителни, отколкото днес. Хляб имаха в изобилие и не го ценяха. Обаче, днес всички го ценят. Срещам един професор, носи под мишца три четвърти хляб – едната четвъртинка отрязана – за трима души. Преди войната слугинята носеше хляба, а сега професорът го носи, страхува се да не остане без хляб. Малко е четвърт хляб на човек, но всички го пестят, не го разпиляват, както по-рано.

Силите на природата,
МОК - София, 8.10.1943г.