Представете си, че изговаряте думата ишвара, която е турска свещена дума. Един произнася правилно думата ишвара; дойде втори, заличава първата буква и остава думата швара; дойде трети, заличава буквата ш, остава думата вара. На турски вара означава лутане – значи този човек ходил, лутал се насам-натам. Какво намерил като се лутал? Намерил изгубеното иш, което означава работа. Думата ишвара означава същество, което дава работа на хората. Когато хората загубят работата, т.е. иш, това същество ги изоставя. Които не искат да работят, които не обичат работата, затриват слога иш и започват да се скитат. Казвате: "Каквото Бог даде, каквото Бог каже, така ще бъде." Щом е тъй, Бог е казал ишвара, т.е. ще работиш. Ишвара е свещено име на Бога на санскритски език. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. Под думата работа разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Когато само сърцето чувства, когато само умът мисли или когато само волята действа самостоятелно като физическа проява, това не е работа. Обаче, когато действат и трите заедно, в хармония с великия Божествен закон, това е работа. Следователно под работа в пълния смисъл на думата се разбира хармония на проява между ума, сърцето и волята, с цел да осмислят Живота. Работата подразбира още влагане на форма, съдържание и смисъл в Живота.